Странното и парадоксалното е, че аз, който се смятам за човек на съгласието, на любовта и хармонията между хората, прекарах живота си в непрекъснати дискусии и вражди. Един бог знае защо това е така, но е факт… Това казва писателят, критик и общественик Тончо Жечев в интервю през 1986 г. Днес се навършват 95 години от рождението му.

ОТ ДИВДЯДОВО ДО АКАДЕМИЯТА В МОСКВА

Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 г. в Дивдядово (днес квартал на Шумен). През 1947 г. завършва гимназия в Шумен, а през 1954 г. – право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1959 – 1962 г. е аспирант в Академията за обществени науки в Москва. От 1963 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, а в периода 1974 – 1982 г. и негов директор. От 1977 г. е доктор на филологическите науки. В периода 1985 – 1990 г. е професор по „История на новата българска литература

Литературното наследство на Атанас Далчев ще бъде актуално много повече от 120 години след днешния ден. Той е не само поет и преводач, но и голяма и интересна личност. Това каза плевенската поетеса Христина Комаревска, която бе специален гост в Националния пресклуб в Плевен при представянето на новия брой на списание -"По дълбоките следи на Атанас Далчев" в зала "МаксиМ" на Агенцията.

"Неговата поезия е била много различна за времето си, когато той е писал, имайки предвид символистите тогава. Далчев казва, че поезията не е само общуване, а приобщаване. Негови са и думите, че всички писатели мечтаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно да знаят и от кого са харесвани", допълни Комаревска. По думите й книгата на Далчев "Фрагменти" трябва да е Библия, настолно четиво за всички начинаещи, а и утвърдени автори. 

Комаревска припомни някои факти от живота на Дал

Двуезичните издания конструират символните модели на нацията, заяви доц. д-р Елена Гетова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив. Доц. Гетова представи доклада си на тема „Българска възрожденска журналистика: езици и идентичност (изследвания на двуезични издания от епохата на Възраждането)“. Тя проследи връзката между езика, народността и журналистическата мисия в първите български периодични издания.

Според нея двуезичните издания са толкова популярни, защото поставят проблема за контакта между културите и как се случва диалогът между тях. По думите „журналистиката по това време се превръща в трибуна за употреба на многоезичието и на нея българите могат да заявят своите национални идеи“.

Доц. Гетова открои значението на българския език като модел за национална идентичност, к

В Регионалната библиотека "Пейо Яворов" писателката и преподавател по корейски език Цветелина Борисова представи книгата си "Корейското чудо халю".

В нея авторката изследва корейската култура във всичките аспекти, нарастващия интерес и влияние на азиатската страна в световен мащаб.

Събитието е част от програмата на Дните на корейската култура, които се провеждат на 3-ти и 4 септември в Бургас.

Борисова каза, че от 2014 г. преподава корейски език на учениците от 1-ви до 7-ми клас в 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“.

Интересът към корейския език и култура датира от времето, когато азиатската държава все още не е популярна.

Авторката сподели, че книгата е адаптация на дисертационния труд на тема „Национална стратегия на Република Корея за популяризиране на корейската култура и език по света“, който успешно защитава през 2

Пълен ръкопис на известния роман "Чужденецът" на Албер Камю, описан като "странен" и "необичаен", тъй като се смята, че се е появил след публикуването на книгата, беше продаден за 656 000 евро на търг в Париж, предаде АФП, позовавайки се на аукционна къща "Тажан".
  
Оценката на изданието беше между 500 000 и 800 000 евро.

Информация за купувача на ръкописа не се съобщава.

Макар Албер Камю да е посочил "април 1940 г." като дата в края на ръкописа, експертите са на мнение, че той се е появил през 1944 г. - две години след публикуването на "Чужденецът".
       
Прочутият роман на Камю е написан през пролетта на 1940 г. в Париж и е коригиран до септември 1941 г., преди да бъде издаден от "Галимар" през май 1942 г.

Според свидетелства на съпругата на автора, Франсин Камю, и различни други данни, "необичайният" ръкопис е нап